Как да се опазим от черните сили
Психичната защита е щит срещу психичните атаки, които пораждат различни психофизични неразположения. Потърпевшите ги схващат като ”натрапени отввън”, идващи от друг човек. Темата е много щекотлива, защото психиатрите не приемат за сега възможността за психични атаки и оплаквания от подобен род диагностицират като ”бълнуване за психично въздействие”.
ЩИТ – АБСОЛЮТЕН И … ОТНОСИТЕЛЕН
Основната задача на всеки психически агресор се състои в това да овладее въображението на своята жертва, да успее да и внуши, че е възможно екстрасензорно въздействие върху нея. Това се постига чрез приобщаване на човека към специална система от вярвания. Жертвата безрезервно приема възможността за подобна агресия, отчита професионализма на агресора и отваря своята психика за манипулация.
Според Ткаченко, абсолютната защита е принципното неверие и насмешката. Но той веднага бърза да добави, че има случаи, когато и тази абсолютна защита може да даде засечка. Следователно, не е достатъчно да обявим психичните атаки за измислица на болни мозъци, за да ги обезсилим.
Преди да се занимаем с начините на защита, нека кажем няколко думи за самата
ПСИХИЧНА АТАКА.
Нека видим какво се подлага на нападение и как става това? Накратко, атакуват се: енергийната, емоционалната и интелектуалната обвивка на човешкото тяло. Инструментът, с който си служи агресорът, може условно да се нарече отрицателен импулс. С него се атакува най-външният, енергийният слой на човешкото тяло. Отрицателният заряд се внедрява в тази обвивка, предизвиква рязко нарушение на енергийния баланс и дисхармония в неговата динамична пространствено-вълнова структура. Известно е, че мнозина ясновидци описват тази структура като светлинни вихри около тялото.
Какви усещания има жертвата? Тя се оплаква от спадане на общия психофизиологичен тонус и чувство на слабост. Ако атакуваният има достатъчно развита чувствителност, той може да локализира усещането си и да посочи точно коя е атакуваната чакра. Тук обаче сме длъжни да кажем, че има много случаи, когато тонусът спада не в резултат на злонамереност, а на ”естествени несъвпадения на полевите характеристики”. При тези случаи силното поле за известно време десинхронизира слабото.
МЕХАНИЗМЪТ
Нека разгледаме случаите, когато има атака. Обективният симптом, че е внедрен отрицателен заряд, е спадането на общия тонус, което може да бъде съпроводено и с други отрицателни усещания. Забележете обаче, че ако емоционалната и интелектуалната обвивка не са засегнати, външното въздействие не е в състояние да наруши стабилността. В такъв случай атаката се свежда само до падане на физическия тонус, което може да трае от два часа до два дни.
И все пак, тази атака не е невинна. Бедата идва от там, че човек изпада във физически и психически дискомфорт: криво му е, става раздразнителен или потиснат. Така импулсът прониква и в емоционалната обвивка. Той се проектира върху нея и жертвата изживява целия диапазон на отрицателните емоционални състояния. Спецификата им се диктува от темперамента на жертвата и от още някои индивидуални фактори. Физическите оплаквания зависят и от мястото, в което е прободена физическата обвивка.
Дискомфортът, до който е доведена жертвата я вълнува. Тя се опитва да си изясни от какво е предизвикан той. Това е свидетелството, че от емоционалната (виталната) обвивка отрицателният заряд е проникнал в интелектуалната (менталната). Атакуваният започва да обмисля състоянието си, да търси причините, които са го породили. И в даден момент го осенява мисълта ”Това е психична атака!”. Той започва да оглежда от всички страни тази идея. Вече се включва въображението. А когато се включи и страхът … Край!
Нападението е завършило успешно. Целта е постигната.
Важно е да се отбележи, че отрицателният заряд сам по себе си не носи болестта. Но може да бъде и ориентиран и за изпълнение на някаква конкретна задача. Сам по себе си отрицателният импулс създава нужната патогенна доминанта (огнище на патогенна възбуда) в съзнанието на жертвата, при това и на трите нива – ментално, емоционално, енергийно. Тази отрицателна доминанта е нарушила равновесието и на трите обвивки. Налице са идеални условия за заболяване.
РАЖДАНЕТО НА ВАМПИРА
Възниква въпросът: от какво се храни отрицателната доминанта? Как се задържа тя толкова дълго време?
Обикновено процесът е такъв: нападателят установява с жертвата си някаква връзка. Да я наречем – рапорт. В края на ХІХв. се е говорело за ”психичен кабел”, за ”шланг” или ”маркуч”, по който агресорът нагнетява или изтегля от жертвата си всичко, което си намисли, и то в неограничено количество. Но наличието на този кабел е пораждало и надеждата, че опитният окултист може да го ”прегризе”.
Днес се говори за полеви взаимодействия: агресорът запечатва в полевата структура на жертвата някакво деструктивно клише от отрицателна информация. Това е ”вампирът”, който нещастната жертва носи в себе си, ако не се намери някой да отсече вампира, т.е. да изтрие клишето.
Тук ние ще наричаме вампира рапорт. Това е чуждо тяло, настанено във финото тяло на жертвата. Образно той изглежда като напластена структура в енергийния скелет на пострадалия. Но знайте, че енергосистемата на вампира е много по-слаба от енергосистемата на вашия организъм. Всъщност един своеобразен паразит (вампирът) се храни от жертвата си. Но по мащаби този паразит е колкото бълха. А какво количество енергия може да изтегли една бълха?
Следователно вампирът създава отрицателна доминанта, но не я захранва енергийно.
КОЙ ХРАНИ ВАМПИРА?
Нашето въображение! Задачата на вампира се състои в това да включи въображението на атакувания. Затова в началото посочихме, че един от начините на защита е неверието или блокирането на въображението. Включеното въображение превръща бълхата във вампир, а точно във въображението е заложена отрицателната доминанта. Получава се своеобразен кръговрат: отрицателната доминанта храни сама себе си и породилия я вампир, но между тях има обратна връзка, те си взаимодействат. Ако вампирът не се подхранва, той бързо издъхва.
БРАНИМ СЕ ОТ САМИТЕ СЕБЕ СИ
Ще попитате: ако същността на психичното нападение е неочакваността и незнанието на жертвата, тогава горните изводи не са ли неправилни, щом акцентират върху процеса на осъзнаването? Не забравяйте, че е безсмислено да се говори за психични атаки извън съзнанието. Ако нападението не се осъзнава, значи то не се е удало. Изхвърлянето и настаняването на отрицателния заряд е само първият етап в механизма на психичната атака. Жертвата смила този заряд много бързо, а след това с помощта на отрицателната доминанта започва да смила и самата себе си. Знайте, че този процес може да има и смъртен изход! Това са случаи, при които смилането става лавинообразно и неконтролируемо. Тогава защитата е жизнено необходима.
Ивелин Ивавнов
