logo

Публикации







Полезни връзки

Начало English
Всички продукти и дейности са обект на запазена марка,ноу и шоу-хау на "Био-М Ив.Иванов"Еоод
 

За Толбухинската плувна школа

Да, - не Добричка, а Толбухинска, защото най-големите постижения бяха постигнати, докато градът се казваше Толбухин. И така:
– Добрич е град, разположен в Североизточна България с около 100 000 жители и е известен с това, че е столицата на Златна Добруджа, където се произвежда по-голямата част от зърното на страната.
Започнах да тренирам плуване през 1978 г., няколко месеца след като бяха открили Покрития Плувен 25 метров басейн „Русалка”. До тогава градът е разполагал с един петдесет метров открит басейн, който играел ролята на градска къпалня.
По времето на социализма всички средства за спорта се отпускаха от БКП – Българската комунистическа партия. Толбухин като столица на житницата Добруджа, беше удостоен с най-хубавият и модерен за времето си басейн. Това бе стандартен 25 метров басейн с пет коридора, но и с много повече „екстри” от другите басейни – подводно ниво с люкове за гледане на плуващите; сауна; барче; заседателна зала; зала за суха подготовка (тогава наричана ОФП – общо физическа подготовка); добре оборудван лекарски кабинет; няколко отделни стаи за персонала, треньорите, спасителите; кабинет за релаксиране; психолог; специално осветление и т.н. малко по-късно до ППБ бе построена и спортната зала „Русалка” – на четири нива, с различни по големина зали за много видове спорт – художествена и спортна гимнастика, борба, бокс, карате, волейбол, хамбал, модерен възстановителен център, няколко сауни, заведения...
Треньори по плуване в новият басейн са били: братята Чакърови – Бисер и Ангел, Пейчев, Атанас Даскалов, Митев, Румен Манов, Мариета Станева, Трендафилова и др. Имаше също добри състезатели и треньори по скокове във вода.
Главният „виновник” за създаването на плувната Толбухинска школа бе Николай Колев Долнев – старши треньорът. Роден през 1948 г., починал през 1996 г.
Обикновено децата се записваха в групи, в които тренираха няколко пъти седмично, като най-добрите се местеха при Николай Колев. През 1979 – 1980 г. бе създадена групата за високо спортно майсторство, в която бяхме общо 22 деца под ръководството на Бате Николай (както му викахме всички).
Тренирахме с такъв хъс и желание, че нямаше как да не постигнем много добри резултати. Тъй като всички учехме в нормални училища (Спортното училище в Толбухин съществува от 1984 г.), понякога първата ни тренировка започваше в 5.00 ч. сутринта. Въпреки ранният час, рядко се случваше някой от групата да отсъства. Плувахме до 7.00 ч., а от 7.30 ч. бяхме на училище – до обяд. Втората тренировка обикновено започваше от 16.00 – 16.30 часа след обяд и продължаваше до 19.30 – 20.00 часа вечерта. Имало е моменти, в които сме плували по повече от 15 км. на ден, но никой не се оплакваше. Е, имаше деца, които мрънкаха, но сериозни оплаквания нямаше. Преди всяка тренировка на вода задължително правехме загрявка поне по 15-20 минути, а в следобедните часове – специални упражнения и ОФП – подскоци, лицеви опори, упражнения за гъвкавост, сила, издържливост, индивидуални упражнения по стилове, за техника и т.н. и т.н.
Няколко примера:
– През 1981 г. цялата страна празнува 1300 години от създаването на България. Ние – групата за високо спортно майсторство, начело с бате Николай решихме по този повод да направим преплуване на морската ни територия - от Шабла до Ахтопол. Разчетите бяха да плуваме по около 15-20 км. дневно в морето през лятото, охранявани от спасителни лодки. Започнахме да се готвим усилено за начинанието и макар, че бяхме само 8 – 10 до 12 годишни, щяхме със сигурност да успеем, но в последният момент ни забраниха по две причини:
1) Били сме много малки.
2) Не можаха да ни организират спасителни лодки, които да ни охраняват след Балчик.
– Цялата група поне три пъти седмично правехме по 1000 коремни преси без прекъсване, като треньорът налагаше темпото. Отначало ни беше доста трудно. Лееше се много пот, макар, че бяхме само по бански, но след няколко изпълнения вече правехме 1000-дата коремни преси за 45 минути като загрявка на суша поне 3-4 пъти седмично, а след това плувахме 6-8 км.
– Всички „дърпахме” тренажори – специални приспособления, помагащи да се изпълняват на сухо различните плувни движения и похвати. По това време в нашата зала за ОФП тренираха и културистите на града – някои от тях с награди от международни състезания. Неколкократно си бяхме „мерили” силите в дърпане на наш плувен тренажор с ластици и обикновено бяхме или наравно по броя на дръпнатите ластици , или плувецът дърпаше повече от културиста. А като издържливост – винаги плувците бяхме по-добрите.
– Като брусист трябваше да правя много брустови клякания (краката са в контра –шпиц, разтворени на широчината на рамената, като стъпалата са обърнати леко навън). Под стъпалата ми бате Ники бе наредил няколко габърки, непозволяващи директното стъпване на земята. При изпълнението на брустовото клякане трябваше да клекна плътно до долу, така че тазът и колената ми едновременно да докосват дюшека, на който се изпълняваше упражнението, а веднага след това трябваше да стана, като треньора стоеше пред мен с дървена тояжка в ръка, с която в момента на максималното изправяне ме удряше леко по главата. Целта бе да постигна максимална амплитуда при максимално точно изпълнение, като сериите бяха 10-15 по 3 минути. При първото подобно изпълнение припаднах на третата серия от напрежението. Фелдшерът ме „събуди” и въпреки забраната на бате Николай, на собствена отговорност продължих, макар и с по-бавно темпо.
– В групата съществуваше постоянно съревнование. Ако някой от нас бе болен, с температура, неразположен или контузен, пак тренираше ,макар и по-леко. Ако травмата бе в рамото – се натоварваха краката и обратно. Сещам се за следния случай (а съм сигурен, че всеки от нас също може да си спомни поне един подобен): - Бях 15 годишен. Учех в гимназия, но на индивидуално обучение, т.е. повече тренирах, ходех по състезания и лагери, а се явявах само за някои часове в училище, където ме изпитваха на целия материал. Бях с най-доброто за възрастта си време на 100 м. и 200 м. бруст в страната и се готвех за покриване на нормативите за участие в Европейското първенство за юноши в Женева. В един от малкото училищни часове, в които присъствах, се скарах за нещо дребно с волейболист от класа ми. В междучасието се сбихме. Волейболистът бе доста по-висок от мен и поне 15-20 кг. по-тежък, за това го хванах с борцова хватка за врата, която не му позволяваше да използва силата си. За мой лош късмет учителката влезе, дежурният в класа извика „Клас стани!” и ние се разделихме, но жената само остави дневника на класа и отново излезе. Съперникът ми стоеше зад мен. Веднага се обърнах, но късно – успях само да отскоча встрани от летящия чин, който волейболистът бе хвърлил в яда си по мен. Бюрото се стовари с пълна сила върху крака ми. До края на часа ходилото се наду много силно. Не можех да стъпвам на крака. Рентгеновата снимка показа, че няма счупвания, но са разместени малките костици на ходилото, получило се е разтежение на сухожилните връзки, както и сериозно натъртване. След наместването, извършено от лекар – ортопед и чекръкчия, ми забраниха да ходя на тренировки поне три - четири седмици, а да плувам – цял месец и половина. Въпреки забраната, още на 2-3-тия ден бях на басейна и започнах натоварване на горната половина на тялото, а след една седмица – с половинчатото разрешение на бате Николай и помощта на фелдшера на басейна опаковахме превързания ми крак с няколко найлонови торбички и отново плувах, макар и първоначално само на ръце.

Ето някои мои постижения, които съм записал през годините:


1981 г.
100 м бруст - 1.27
200 м бруст - 3.16

1982 г.
100 м бруст - 1.20.6
200 м бруст - 2.59.6

1983 г.
100 м бруст - 1.16.8
200 м бруст - 2.49.4

12.1983 г.
100 м бруст - 1.15.0


1984 г.
25 м басейн
100 м бруст - 1.12.28
200 м бруст - 2.43.32
50 м басейн
100 м бруст - 1.13.78
200 м бруст - 2.48.24

1985 г.
25 м басейн
100 м бруст - 1.10.9
200 м бруст - 2.37.1
50 м басейн
100 м бруст - 1.13.3
200 м бруст - 2.41.5

1986 г.
25 м басейн
100 м бруст - 1.10.6
200 м бруст - 2.36.5
50 м басейн
100 м бруст - 1.11.7
200 м бруст - 2.35.1

1987 г.
25 м басейн
100 м бруст - 1.10.4
200 м бруст - 2.32.2
50 м басейн
100 м бруст - 1.10.37
200 м бруст - 2.35.36

Декември 1987
25 м басейн
100 м бруст - 1.09.81

Март 1988 г.
25 м басейн
100 м бруст - 1.08.58

Април 1988 г.
100 м бруст - 1.07.70

Май 1988 г.
100 м бруст - 1.07.01

Май 1988 г.
100 м бруст - 1.06.73


Записал съм и някои резултати, които съм покривал при тестовете в зала. Те са далеч от най-доброто, което сме постигали в групата в Толбухин, но са доста показателни. Примерно:

Лагер на Националния отбор

8-12 октомври 1985 г. София – тестове в зала

Скок от място дължина - 239 см
Гъвкавост раменни стави - 15 см
Гъвкавост тазобедрени стави - минус 30 см
Лицеви опори - 80 бр. без прекъсване
Коремни преси - 1800 бр. без прекъсване
Гръбна мускулатура - 240 бр. без прекъсване


Доста показателно, нали?! А в групата ни за високо спортно майсторство имаше деца, които имаха нулева гъвкавост на раменните стави (за незнаещите – състезателят хваща палеца на едната си ръка в свитата длан на другата и превърта ръцете си отзад на гърба с изправени лакти, а после ги връща в изходно положение - отпред). Няколко от момичетата и 1-2 от момчетата даже постигаха минусова гъвкавост, т.е. с едната ръка се хваща китката на другата и ръцете така се превъртат отзад на гърба, а после се връщат обратно.
Мога да пиша още много за постиженията и уникалната атмосфера, която цареше в силните години на Толбухинското плуване – от 1981 г. до 1991 г., но мисля, че на този етап това не е нужно. Важното е, че спомените ни са съхранени и живеят с нас.
През 1991 г. Николай Колев замина да работи като треньор в един от големите плувни клубове в Истанбул, а по-късно стана и треньор на Турския национален отбор. След неговото заминаване плувната школа започна постепенно да се разпада по ред причини, а през 1992-1993 г. окончателно затвориха басейна.
Бате Николай почина през 1996 г. – на 48 годишна възраст. Това бе шок за Толбухинските плувци. На погребението му имаше толкова много хора, че когато излязох да кажа няколко думи от името на всички плувци, служителката ме попита полугласно кой велик човек погребваме. После ми сподели, че отдавна не е виждала толкова много хора. След погребението, първоначално решихме да съберем медалите си и да направим от тях голяма надгробна плоча, за да знаят всички къде почива Великият треньор, успял за по-малко от десет години да създаде уникалната Толбухинска плувна школа. Но по-късно, след много дебати, преценихме, че ще е най-уместно да се събираме поне един път годишно и да си спомняме за славните плувни времена.
През 1997 г. моят добър приятел от плувните години Светлин Колев – единствен син на бате Николай направи фитнес зала в част от помещенията на неизползваемия Покрит Плувен Басейн „Русалка”. „Олимпия Бодибилдинг джим” и до момента е най-голямата и добре оборудвана фитнес зала в гр. Добрич, като с последното разширение общата площ на обекта ще надхвърля 1000 квадратни метра.
След 1991 година поне един път, обикновено втората седмица на август в събота срещу неделя, се събираме за „годишната среща на плувците”. Първоначално тази среща се провеждаше в някое заведение в Добрич, а от десет години насам – отново се събираме в сградата на Покрития Плувен Басейн „Русалка”, където сме израстнали като хора.
От 1990 година професионално се занимавам с радиестезия, езотерика, окултизъм. Това правя и до днес. Като специалист по парапсихология постепенно осъзнах, че водата, която представлява вид течен кристал, ни е свързала по неразривен начин за цял живот. За това и след толкова години споменът за Толбухинската плувна школа е жив и живее с нас. Толбухинската плувна школа създаде един заслужил майстор на спорта – Невяна Митева, както и десетки майстори и кандидат майстори, а обучените да плуват, са хиляди.