| Начало | контакти | English |
За центровете | За Ивелин Иванов
За Центровете за радиестезични услуги и рекреация ”Магия”
Създател и управител на Центровете за радиестезични услуги и рекреация ”Магия” е радиестезистът г-н Ивелин Иванов, който от 1990 година професионално се занимава с неутрализирането на вредните енергийни излъчвания и въздействия в различните им естествени, изкуствени и смесени разновидности.
За Ивелин Иванов
Роден на 21.01.1969 година в село Росица, област Добрич. На девет годишна възраст започва да тренира плуване. На 11-12 години вече прави леки разтривки (масажи), не само на близки, а и на съотборниците си в плувния отбор. После се учи от една от масажистките на спортното дружество ”Добруджа” - град Добрич, грижеща се за възстановяването на състезателите. На 15 години, при един пореден лагер на юношеския Национален отбор по плуване, останал впечатлен от уменията на новата рехабилитаторка и я помолил освен да му прави спортните масажи за възстановяване след тренировка, също и да го учи. Тя се съгласила и в рамките на този и следващите лагери, с нейна помощ научил основните масажни техники и похвати. През 1987 година изкарал първия си курс по козметичен и точков масаж.
През 1988 година завършил средното си образование с отличие в първия випуск на Спортното училище в град Добрич. Като Майстор на спорта по плуване трябвало да влезе в спортна рота, за да изкара казармата. Но преди това решил да кандидатства във ВИФ. Приели го във Военния факултет, но тъй като не искал да става военен, решил да влезе в казармата и после да продължи с образованието си. За голямо негово учудване, го взели в поделение на МВР – гранични войски. После се оказало, че в Спортната рота са взели друг състезател на неговото място – с по-слаби спортни постижения, но с много връзки. Двете години в казармата били голяма школа за г-н Иванов. Продължавал да се занимава с масажи, но не и с активен плувен спорт, тъй като на границата нямало басейн. Помагал с разтривките си не само на младите, а и на старите войници и сержанти, но без да отдава голямо значение на това си умение.
Един ден бил с група младежи на каменистия плаж в пограничното село Резово, където служел, когато на едно от момичетата му прилошало. Г-н Иванов решил да и направи масаж. Тя се съгласила и след малко заявила учудено, че се чувства добре. Ивелин Иванов не обърнал внимание на този факт, но се зарадвал, че е успял да помогне. От този момент желаещите за разтривки и масажи ставали все по-вече – негови набори, стари войници, старшини, сержанти...
Макар, че Ивелин Иванов много активно се занимавал с бойни изкуства, продължавал да мисли за плуването. Една вечер го повикал дошлия за проверка на заставата командир на комендатурата. Останал много доволен, че г-н Иванов успял да облекчи болките в гърба му и за благодарност, му разрешил да започне да тренира плуване в Окръжния град по един ден в седмицата. До този момент Ив. Иванов не бил чувал нищо за екстрасенси, лечители, билкари. За него съществувала само една медицина – официалната, която му помагала много при травми и наранявания. В един от дните, когато отишъл за поредната тренировка по плуване в град Бургас, прочел разлепени из града плакати за визитата на известен руски екстрасенс. Отново не обърнал внимание, но по време на тренировката другите състезатели коментирали какви чудеса правил екстрасенса. По същото време започнало укрепването на нашия граничен черноморски бряг. Част от бетонните блокове трябвало да се поставят във водата и за това дошли леководолази. Ивелин Иванов вече бил ефрейтор – награден за проявена смелост и съобразителност. Като такъв много често го пращали старши на граничен наряд на най-важните участъци. Един следобед, при поредния наряд г-н Иванов се заговорил с един от леководолазите за плувните спортове. Оказало се, че техният ръководител е бивш треньор на Националния отбор по подводно ориентиране. След като ръководителя видял плувните умения на войника, му предложил да го включи в отбор по подводно ориентиране. Ивелин Иванов нямал никаква представа от този спорт и за това го поканили на Международно състезание. Било началото на октомври месец, времето хладно, а водата студена. Г-н Иванов бил седнал да полския отбор. Близо до него една от състезателките започнала да се превива от болки. Ивелин Иванов усетил странно, необяснимо чувство, че сложи ли ръка на стомаха й, болката ще отмине. Така и направил. Не минали и 5 минути, и жената се хвърлила на врата му целувайки го, а преводача предал думите й – че вече няма абсолютно никаква болка. Г-н Иванов бил много учуден. Започнал да си спомня всички онези многобройни моменти, в които помагал на някого по подобен начин. Сега за първи път разбрал, че има хора, които с ръце и енергия можели да лекуват като него – наричали ги биокоректори.
По-късно, отново в казармата, Ивелин Иванов изживял два много силни стреса – при първия след алергичен шок, предизвикан от медикаменти ”умрял”, като за няколко минути му спряла работата на сърцето. А втория бил предизвикан от ухапване на отровна змия. Направило му впечатление, че след това имало моменти, в които сякаш се „изгубвал”. Нямал спомен какво точно прави, но по думите на очевидци вършел неща, които в нормално състояние не би могъл. Показен бил случаят, в който с една ръка хвърлил щанга, тежаща 55 килограма на 7-8 метра.!? Постепенно ”белите петна” в паметта на Ивелин Иванов се разредили, а лечителските му способности нарастнали. Било достатъчно да сложи ръка за няколко минути на болно място... и болката изчезвала. Уволнил се от казармата през 1990 година и веднага се върнал към спорта, но сега правел много по-често и масажи, а много от треньорите и състезателите го търсели за помощ. Г-н Иванов успял да се свърже с цяла група хора с подобни интереси. Един от мъжете в клуба по Психотроника му казал, че в Спортния комплекс, находящ се до Плувния басеин, имало известна екстрасенска. Ивелин се срещнал с нея и след проведения разговор, лечителката му предложила да работи и се учи при нея по няколко часа дневно. Той се съгласил, тъй като спокойно можел да си свърши тренировките и след това да работи. Посетителите в кабинета на екстрасенската били много и с най-различни проблеми. Някои от хората идвали специално за разваляне на магия. На Ивелин Иванов му било интересно що за глупости са това, тъй като не вярвал в подобни неща. Но при един подобен случай, в който лечителката накарала всички от екипа да излязат, за да не видят как ”разваля” магията, си спомнил за случка от преди няколко години, в която приятелка на майка му, която била парализирана и врачувала, гледайки на кафе, казала, че има магия, направена за него и сестра му. Жената дала някаква вода, с която да си измият лицето и ръцете.Тогава Ивелин Иванов забелязал, че въпреки неверието си, преди това ”миене” не можел да тренира както трябва, а след това изведнъж направил личен рекорд.
И сега, в тъмното преддверие пред кабинета на екстрасенската, Ивелин Иванов започнал да коментира що е то магия с друго момче от екипа – турче. То му споделило, че дядо му, който бил ходжа, преди смъртта си предал уменията за разваляне и правене на магии на жена си - неговата баба. Турчето демонстрирало пред г-н Иванов и начин за правене на магия.
След няколко месечна съвместна и доста ползотворна работа, отношението на шефката – сенз към Ив. Иванов рязко се влошило. Това било провокирано от факта, че няколко души заявили, че са доволни и вярват от целия екип само на младия Иванов.
По това време Спортното дружество „Добруджа” в град Добрич, към което Ивелин Иванов работел като професионален състезател и инструктор по плуване, решило да създаде Кабинет за медицински консултации и масаж. Ивелин Иванов се явил на изпита. Одобрили го за масажист. Отделно посещавал и курсове по радиестезия, които се провеждали в събота и неделя в град Варна. Работел и тренирал от понеделник до петък в град Добрич, а в почивните дни бил в град Варна, където под ръководството на бай Георги Атанасов, се учел да работи с махала и багети.
Оказало се, че на 21-22 години Ивелин Иванов се бил нагърбил с много тежки и отговорни неща. Тъй като имал различни интереси и се стремял да развие всеки от тях, денят му започвал в 7ч. сутринта и приключвал в 11-12ч. вечерта. В началото на 1992 година младият мъж осъзнал, че се занимава наведнъж с шест различни и много разнородни дейности – бил професионален състезател и инструктор по плуване, масажист към дружество ”Добруджа” – гр. Добрич, радиестезист към същото дружество, тренирал активно бойни изкуства, а участвал и в модни ревюта и снимки към агенция за фотомодели и манекени. Трябвало да реши кое от уменията си ще продължи да развива и от кое - ще се откаже. Това се налагало от факта, че многото разнородни интереси не позволявали по-сериозно индивидуално развитие.
Ивелин Иванов решил окончателно да се откаже от спортната си кариера на плувец и инструктор по плуване, както и от манекенството. Така вложил цялата си енергия в радиестезията, масажите и тренировките по бойни изкуства, а в края на 1992 година, радиестезията окончателно заела доминираща роля в живота му.
Хронология на професионалното развитие:
1980г. – Първи опити за масаж.
Г-н Ивелин Иванов е работил в: Турция, Финландия, Испания, Хърватска, Австрия, Египет, Русия, Кипър, Тунис...